Основни теоретични постановки свързани с песента на канарчето

 

 
канарче   Обмяната на информация е била и става все по- важна за човека . В последното столетие темповете на развитие в тази насока са едни от най-бързите / радио, телефон, телевизия, Интернет / В животинския свят телекомуникацията съществува от милиони години. Сигнали се обменят чрез химически вещества, електрични полета, акустични звуци.
Най-примитивните тонове издават паяците, раците и щурците.Амфибиите и бозайниците комуникират чрез звуци издавани от ларинкса, които се образуват в резултат на трептене на гласови струни.

Певческите птици използват друг гласов инструмент наречен, СИРИНКС .Той е далеч по-сложно устроен от ларинкса. Разположението му е в горната част на гръдния кош на прехода между трахеята и бронхите.Състои се от множество тъпънообразни мембрани, разположени в стените на трахеята и в началото на бронхите. Контролира се от тънки мускулни влакна, свързани с гръдната мускулатура.Те са чифтни, цилиндрично разгърнати и според опъваемостта си контролират силата и честотата на издаваните звуци. Мембраните могат независимо една от друга да трептят и по този начин дават възможността на птиците едновременно да издават различни звуци / важен елемент от песента на канарчето тимбрадо/.Сиринкса е обграден от въздушни мехури, играещи ролята на резонатори и усилватели на звука.В гърлото и въздушните тръби тези звуци се модулират и отново се усилват.Възможностите на сиринкса са впечатляващи.Той може да възпроизвежда тоналности от 6 до 8 октави с продължителност от 15 минути. Ако за нас хората е невъзможно да чуем нещо от един километър, още по-малко да го разберем, то за малките певчески птици това въобще не е проблем. 

Приемник на звука – ухо 

За комуникацията на птиците, освен възпроизвеждането на звуци, възприемането им е също от голямо значение.Външното ухо на птиците се състои от къса тръба, без ушна мида, покрита с пера.Следва тъпънче–тънка мембрана, разделящо външното от средното ухо, което включва малка “пещера” с налягане, поемащо се от тъпънчето.По този начин достигналите до него трептения се усилват и се предават на вътрешното ухо, където се поемат от базиларната мембрана и се превръщат в нервни импулси.

Птиците притежават къса базиларна мембрана с по-гъсто разполагане на сетивни клетки и от там възможността за възприемане на по-слаби сигнали.Най-високата чувствителност на човешкото ухо е от 80 до 400 херца.Оптималната възприемчивост на канарчето е от 3 200 до 4 000 херца. При вълнистите папагали 2 000херца е долната граница , а горната 14 000 херца. Другите папагали чуват оптимално в параметрите на човешкия слух.

Долната граница на възприемане при канарчето е 1 100 херца, което означава, че то не възприема човешкия говор.Горната граница на възприемане на звук при него е 10 000 херца.Разделителната способност на слуха при канарчето е 0.3 %, което ще рече, че в такива граници могат да различават два отделни тона. Определянето посоката от която идва слуха е също добра –20 градуса.Бухалите разпознават посока с параметър 1 градус, а човек 8.4 градуса.Прецизността на слуха при канарчето е много голяма.Например женската на горската чучулига може да различи до 200 тона в секунда от песента на мъжкаря.

 



Софтуера на птичата песен 

За повечето хора песента на канарчето е обикновено приятно чуруликане.Човешкото ухо не е в състояние да от диференцира една така бърза поредица от звуци, която се издава от пеещото канарче.В подобно състояние изпадаме и при гледане на кинофилм, състоящ се от много единични кадри, които се прожектират много бързо и нашият мозък не е в състояние да ги раздели-така, че виждаме движещи се фигури. 

Графично изобразяване песента на канарчетата 

Първоначално песента на канарчетата трябва да бъде записана на качествен магнитофон с помощта на насочващ се микрофон, ограничен с параболен рефлектор с диаметър 60 см.Ако записа се прави в стая, то стените и трябва да бъдат облицовани със звукопоглъщащ материал за да се избегне ехото.За фреквенционен анализ се използва уред наречен соногра.Принципа на неговото действие се състои в това, че на него се отчитат две оси, "х" и "у" по които се измерва честотата и плътността на звука.Съвременните методи на това отчитане стават с помощта на компютри. 

Срички, турове, строфи 

Наблюдавайки графиката на сонограмата на песента на канарчето, установяваме, че тя не се състои от произволно съчетани звуци, а е изцяло структурирана и представлява поредица от чисти и напълно отделни тонове.В репертоара си канарчето използва 20-40 ноти, по точно казано лайтмотива, наречени теоретично срички. Те стоят в основата на неговия език, подобно на нашата реч. 

От/1/ глеж/2/ дай/3/ те/4/ са/5/ мо/6/ доб/7/ ри/8/ пти/9/ ци/10/


Като пример може да бъде даден японският език, който се състои само от 50 срички.
Великия, приет за най-добър певец, славей използва само 24 срички.При някои тропични пойни птици броят на сричките достига 300. В тази връзка, спокойно можем да кажем, че канарчето е един посредствен певец, що се касае за певческата му даденост. Типично за неговата песен е повтарянето по няколко пъти на отделните срички, след което преминава към следваща, все едно слушаме говора на заекващ човек. 
И,и,и, / то,то, то,то, / ва,ва, / из,из,из,из,/ глеж,глеж,/ да,да,да,да,/та,та,/ ка,ка,ка,/.
 
Повтарящите се срички се наричат турове. От различните турове птицата изгражда своите строфи. Разбира се не всяка птичка може да бъде един Павароти, има и много посредствени чалгаджии. Репертоара и възможностите на всеки един индивид са различни.Тези дадености от една страна се унаследяват, но както ще видим по-нататък се и заучават.Освен разнообразието на различната тоналност на сричките, от голямо значение е и строежа по времетраене на песента.Това ще рече, че продължителността на паузите между туровете варира сравнително малко /0.02-0.7 сек./, като повече от половината паузи са в обсега 0.08-0.16 сек. 

Никой не се ражда готов майстор
chiks

Всяко учение си изисква своето време.Така е и при канарчетата, които развиват способностите си постепенно. След излюпването си напролет от яйцето малкото пиленце издава първите си тонове.Те по никакъв начин не могат да бъдат оприличени с песен, а поскоро са писукане.

Субпесен
 
Канарчетата започват сериозно да се занимават с изучаването на песента от 30-40 ден след излюпването/научно доказано/ до започване на бебешкото линеене/смяна на перушината/.Този период е първата фаза на обучение наречен СУБПЕСЕН.Тя може да се оприличи с ученето на говор на човека /бебешка възраст/.Тогава птиците разполагат с много малък набор от срички, които са аморфни, без ясна структура и последователност.Те не могат да повтарят равномерно сричките, което ще рече, че не могат още да изпяват турове.Песента е изключително тиха и приглушена.

Пластична песен
 
Две седмици, непосредствено от началото на първата смяна на перушина, канарчетата са напълно тихи.Някъде между 70-90 ден от излюпването, започва втората фаза на обучение, която се нарича ПЛАСТИЧНА ПЕСЕН.Тя трае до 150 дена и това е времето, когато репертоара значително се подобрява, но все още формата на отделните срички е вариабилна. Канарчетата са в състояние да изпяват първите турове.Това е и периода в който канарчетата са най-възприемчиви с заучават елементите на песента.

Ювенилно /младежко / есенно пеене
 
В този период канарчетата вече са сменили перушината си и навлизат в третата фаза наречена Ювинилна, есенна, траеща до 250 дена от излюпването.Сега е времето когато се откриват талантите на певците.Някои добри птици разполагат с репертоар от 50 срички и разпределението на паузите е равномерно, което придава ритмичност и завършеност на песента.

Пълна песен
 

На следващата година през януари най късно февруари, 300 дена от живота на птиците те достигат върховата си певческа форма.Това е и времето за повеждане на конкурси и състезания.Едва тогава канарчетата са приключили своето обучение и репертоара им е стабилен, включва 40-50 елемента, изпявани равномерно.Наближава и размножителния период! 
Трябва да се знае че една част от песента на канарчетата е вродена, но успоредно с тази част от голямо значение е и индивидуалното учение.Схемата на песента, а именно строфите с определени тонове и ритми са генетично фиксирани, докато фините структури на песента се заучават.Чрез слуховия си апарат птицата събира познание за своята индивидуална песен.Особено важно за младото канарче е песента на баща му, но младите птици научават и нещо от другите мъжки, както и от свои връстници /обикновено най-лошото /.Сричките се различават по тяхната фина структура и това определя звученето на песента.Подобна е ситуацията с човешките диалекти при различните езици. Някои фини структури на песента могат да възникнат в резултат на подражаване, а самата птица е в състояние да импровизира и да прави различни съчетания от отделните заучени срички.Това е и най ценното при певческите канари които по неповторим начин съчетават заучените елементи на песента и съхраняват своята строга индивидуалност . 

rollerКакво става с песента в течение на годините? 

Знаем, че човек не може да разчита на еднократно обучение и непрекъснато в продължение на целия си живот продължава да се учи.Темповете са различни в отделните фази. Най-много се учи в детска и юношеска възраст, а по късно придобитите знания се до усъвършенстват и обогатяват.Същото важи и за канарчетата.Както вече казахме върховата си песен певците достигат в периода на началото на размножителния процес.Това ниво на пеене, като качество, а не като времетраене те запазват до края на размножаването. 

Есенна песен 

След приключване на размножителния период за нашите певци започва Рефрактерната фаза /невъзприемчива /. Тогава птиците пеят все по-малко, докато настъпи пълно затишие.След смяната на перушината, в края на лятото и началото на есента, канарчетата започват да пеят друга песен наречена есенна.Тя е много по-пластична в сравнение с върховата песен през размножителния период, което на практика означава, че липсва плановост/структура на времето/ и отделните елементи са много по вариабилни.Паузите са различно дълги, и съотношението на туровете, спрямо отделните елементи наклонява значително към последните. През зимата и началото на пролетта песента започва да се стабилизира и в началото на размножителния период достига върховата си точка.Много често втората година сякаш песента е променена. Някои срички са същите, но други видимо слухово са различни.За наша изненада чуваме съвсем нови мелодии, което показва, че канарчетата са в състояние да променят песента си.Ето защо те принадлежат към птиците- OPEN-ENDED LEARNERS*  възрастово независими ученици. Съществува и друга група пойни птици , които са в състояние да заучат песен само до определена възраст те спадат към групата на CRITICAL PERIOD LEARNERS* */възрастово зависими ученици /.Типичен техен представител е зебровата финка. 



Хардуер на песента 

или анатомично физиологичната даденост на канарчетата осигуряваща песента 

Фабриката на песента 

Когато мислим за нещо и искаме да го предадем на някого се налага да напрегнем мозъка си.От тук следва, че първоначално мислим, после изказваме мисълта си.Именно това доказва, че и песента се контролира и управлява от мозъка, а той се е развивал постепенно в процеса на еволюцията.При птиците имаме пет морфологично и физиологично различни субстанции мозъчно вещество.Те са заден мозък, малък мозък, междинен мозък, среден мозък и голям/преден/ мозък.Всеки вид мозък има своя определена функция и задача.Важно е да се знае че птиците възприемат света по различен от бозайниците начин.При тях най-добре са развити зрението и слуха.Доказано е, че те могат прекрасно да различават цветовете.Миризмата при тях е без значение.За разлика от бозайниците силно са развити, базалтните ганглии.Именно те са отговорни за комплексните функции, което ще рече, размножаване, търсене на храна, движение и ориентация.Мозъчната кора е по- слабо развита и няма директна връзка с гръбначния мозък.Всичко това означава, че птиците в това число и канарчетата нямат индивидуално поведение, а по скоро имат стереотипни реакции.Средния мозък е добре развит и е отговорен за зрението.Малкия мозък определя равновесието и координацията на движение и летенето.Всички други функции в това число и песента се определят от главния мозък.Той при папагала ара е осем пъти по голям от този на кокошката.Комплексни психични възможности се наблюдават само при папагалите, гарвани, кълвачи и бухали.
 



Градивните камъни на мисловния апарат 



Мозъкът е изграден от нервни клетки-неврони, които са свързани помежду си в сложна мрежа, спрямо която компютъра е твърде примитивен.Тази мрежа произвежда, провежда и направлява електрични импулси.

Контролиращата система за песента на канарчето е открита от професор Нотенбом.Той установява, че песента се управлява не от целият главен мозък, нито от отделни разпръснати в него клетки, а от група неврони, разположени в главния мозък, средния мозък и продълговатия мозък.Тези формации ясно се различават от околните тъкани.Певческите центрове са свързани помежду си с нервни влакна в строга хирургическа подчиненост.Сигналите се предават последователно, което ще рече, че при отпадане или повреда на един елемент спира да функционира цялата организация. 

NIF е най високата инстанция, но около нея има още много да се проучва.По настоящем се предполага, че именно тя е отговорна за тактовете на песента. NIF изпраща заповедите си към NVC /висок вокален център/, важен с това, че получава много информация, след което я разпределя, в това число и тази от слуховия център, особено важна за заучаването на песента. NVC изпраща сигнали до следващия по ранг център RA, отговорен за репертоара на песента.Той от своя страна изпраща заповедите си до nXIIb и nXIIstq, командващи достъпите до трахеята и целия певчески апарат-сиринкс.Веригата на еферентните и аферентните връзки са добре изучени, но те са твърде сложни и не са толкова важни за обикновения любител практик. Важно е да се знае ,че системата за регулиране песента на канарчето е напълно развита едва на 240 ден от рождението му.По нататък ще изясним, че това развитие се контролира от хормоните.При мъжките канарчета, центровете контролиращи песента са видимо по-големи и развити от което следва обяснението, защо женските птици не пеят. 

Певчески центрове по време на годишните цикли 

Големината на певческите центрове се променя по време на годишния цикъл.Този феномен се наблюдава и при двата пола.HVC центъра при канарите е значително по-голям през пролетта в сравнение с есента.От тук и простичкия извод, че през периода на активно функциониране масата се увеличава . 

Управление и контрол на песента -
Бавните пощальони - хормонитеканрчета


Напоследък все по-често слушаме за значението и влиянието на хормоните.Те играят особено важна роля и при сформирането и контролирането на песента на канарчетата.Ето защо ще кажем и няколко думи за тяхната същност.

Задачи на хормоните

Непосредствено след нервната система, хормоните играят особено важна роля при комуникациите и управлението на тялото.Няма животинска група при която хормоните да са без значение.Последните се отделят от специални органи, наречени ендокринни жлези.За да достигнат всички части на тялото, те се разпространяват, чрез кръвоносната система, като контролират растежа или активността на клетките.Тяхното количество е изключително ниско и обхваща милионна част от грама.Хормоните са биологични информатори, които по строго специфичен начин регулират обмяната на веществата.Хормоналната регулация в сравнение с нервната е много бавна. 

Ендокринни жлези

Както вече казахме, хормон продуциращите клетки представляват жлези, секретиращи подобно на слюнчната жлеза.Те нямат специални канали и директно отделят продуктите си в кръвния поток.Съществуват друг тип клетки, които са видоизменени неврони, секретиращи адреналин и норадреналин, тези неврохормони влияят директно върху нервната регулация.Една от най важните жлези с вътрешна секреция е разположена в мозъка и се нарича ХИПОФИЗА.Тя отделя хормони, които сами по себе си контролират хормоналната активност на други ендокринни жлези.

Стероидни хормони


Връзката им с птичата песен е от голямо значение и то предимно тестостерона.Той се продуцира от гонадните клетки е тестиса, яйчника и надбъбречните жлези.Съществува пряка зависимост за нивото на тестостерона и дължината на светлинния ден, състоянията на стрес и наличието на полов партньор.Друг важен регулаторен хормон е естрадиола. 


Годишен цикъл на хормоните 

Нивата на хормоните се променят в същия ритъм както и песента.Техните количества са свързани с половото поведение и мътенето.Най-добре са изследвани хормоните тестостерон, дехидротестостерон, 17бета естрадиол, прогестерон, лутеохормон пролактин.В концентрацията на тестостерона в кръвта на мъжкото и женско канарче не са открити големи различия до 235 ден от живота им.Неговото ниво е много ниско и се предполага, че той няма участие в контролирането на песента. 

При прогестерона по принцип нивата са по-високи при женските птици, но разликите не са много големи. Най-много прогестерон е открит по време на яйценосенето.Нивата на тестостерон при двата пола е най-високо през периода на началото на линеенето/смяна на перушината/.Тогава мъжките се намират във фазата на субпесен.

През периода на размножаване, количеството на прогестерон при мъжките е много високо, докато при женската то остава непроменено.В младежката им възраст, естрадиола при канарите не се променя съществено.При мъжките птици в периода на бебешкото линеене той силно се покачва.Този период съвпада с пластичната песен.След това нивата спадат силно и отново се покачват, като достигат най–високата си стойност в периода на линеенето.Това е времето на есенната песен.По време на мътенето нивото на естрадиола при женските и мъжките канари остава без промяна.

Увеличаването на светлинния ден е белязано с повишаване на LH/лутенизиращ хормон/.По това време се откриват и най-високите стойности на естрадиола.При всички птици нивата на LH и естрадиола вървят паралелно и са свързани с мътенето.Нивото на естрадиола в началото на развъдния сезон определя поведението на строежа на гнездото, след като гнездото е готово неговото ниво силно спада.Тук е мястото до вмъкнем, за женските канарчета, които оскубват перушината на малките за правене на гнездото.Най-важният ” родителски “ хормон е пролактина.В тази статия няма да се спираме на него, защото той няма пряка връзка с основната ни тема, песента.


Преди замътването на яйцата, стойностите на пролактина при женските канарчета са много ниски, но в периода на мътене те се увеличават и достигат максимума си.По времето на хранене те постепенно спадат и приемат първоначалното си положение.Точно обратното се случва с хормона LH.Когато пролактина отива нагоре LH стойностите спадат и обратно.При строежа на гнездото LH остава висок и е такъв до снасянето на яйцата.Вероятно пролактина стопира отделянето на LH и свързаните с него стероиди, което от своя страна обяснява ниските нива на последните по време на мътенето.
 
При младите канарчета пролактина отсъства в кръвта, но стойността на стероидните хормони са високи.В края на периода на хранене при мъжкия се понижава количеството на пролактина при което отпада блокирането на стероидните хормони/тестостерона/ и се отчита повишен синтез.Започва второто мътене.При мъжките птици от видовете които участват при мътенето на яйцата, като например гълъби, нивото на пролактина е високо.При канарчетата, които участват в храненето на малките пролактина се вдига едва след излюпването.Това ще рече: високо ниво на пролактин–добри храначи.А можем ли да добавяме пролактин в храната по време на размножителния период?Да, но по определена схема,свързана с носители на хормона от аминокиселинен характер.Членовете на БНКЦК ще имат тази възможност. 

канарчетаВръзката мозък- хормон – песен 

Вече знаем основните неща за песента на канарчетата, как тя се структурира, как се развива в различните периоди от живота им.Разбрахме, че в мозъка се образуват формации, представляващи център за контрол и регулиране на пеенето, подаващ своите сигнали до сиринкса органа за пеене.Наясно сме вече за командната роля на хормоните и постепенно достигаме, с разбраните и изучени досега данни, към същността на тази разработка, а именно за взаимната връзка на тези сложни механизми, обуславящи прекрасната птича песен.

От гледна точка на биологията и съвременната медицина мозъка се развива през младежката възраст, след което настъпват малко промени в него, а при застаряване неговите функции постепенно отслабват.До колко това касае, можем смело да твърдим, на базата на изложените до тук данни, че през целия му живот настъпват процеси на преустройство, които касаят системата за контрол на песента.Със сигурност съществува пряка връзка между хормоните, мозъка и неговите певчески центрове.Така например, някои автори приемат, че големината на певческите центрове са зависими от обема на репертоара на песента.Мъжките канарчета с много богата песен притежават значително по-голям НVc-център в мозъка си.Но не е редно да се правят прибързани заключения, защото както ще видим по-късно, чрез третиране с тестостерон, може да се повлияе певческото поведение, като веднага се установява промяна в обемите на мозъка. 

Хормон - Система за регулиране на песента - Сиринкс - Песен 

Тук трябва да отбележим, че нещата не са толкова прости защото експериментите показват, че птици с малко тестостерон в кръвта си, показват висока мотивация към пеене.Вече е установено ,че в сиринкса има рецептори за тестостерон, което предполага и една друга схема на действие. 

Високото ниво на тестостерон се възприема от сиринкса, който изпраща по аферентен път сигнали до центровете за регулиране на песента. 


singing_canaryЦентър за РП - О - Хормон - Сиринкс - Пеене 

При канарчетата половата зрялост настъпва по-рано от календарната година, но възрастта за размножаване не трябва да бъде преди птиците да навършат 12 месеца.Тук е важно да отбележим, че канарите имат полова зрялост и размножителна зрялост, които не са едно и също нещо. 
Много важен момент от развитието на птиците е така наречения рефрактерен период, през късната есен.Тогава все още дългия ден може да подтикне канарите към размножаване/след смяна на перушината/.Важен фактор тогава се оказва хипофизата, която блокира отделянето на гонадотропин и по този начин се предотвратява излюпването на млади птици, през зимния период, напълно неподходящ за изхранването им.През ранната пролет, когато дните стават постепенно дълги, хипофизата посредством лутео хормона и фоликоло стимулиращия хормон, стимулира растежа на гонадите/яйчник, тестис/ и от там отделянето на стероиди.

Следващият период за мотивиране на мътене и размножаване, включва поведенчески танц и песента на мъжката птица.Снасянето и готовото вече гнездо включват родителското поведение, като мътене и взаимно хранене.
Както вече споменахме HVc центъра в главния мозък на канарчето притежава рецептори за естрогените и чрез тях хормоните регулират растежа на HVc и индиректно всички останали центрове свързани с пеенето, които не притежават рецептори за хормони. Този феномен се нарича индиректна хормонална зависимост.

При канарчетата е доказано, че още в ранната им възраст, те притежават естрогенно сенсибилни клетки в HVc/определяме го като главен контролен мозъчен център за регулиране и контролиране на песента/.Около 60-100 ден от живота на нашия певец е постигнат окончателен размер на HVc центъра.Всяка по късна промяна в обема HVc - центъра за контрол на песента се дължи на влиянието на тестостерона, оестродиола и други хормони на метаболизма.
През есента една част от HVc центъра се изгубва, поне неговата периферия /кора/.Настъпва известно “разкъсване “ на нервната мрежа, което води до предположението, че именно на този факт се дължи нестабилната песен на канарчето.

Експериментите проведени с хормони, вкарани по изкуствен начин в организма, доказват, че именно те са едни от основните медиатори на песента на нашите любимци.Затъмняването и храненето, косвено влияят на тези функции, чрез стимулиране отделянето на различните хормони. 
Задълбоченото познаване на тези механизми дава възможност на интелигентният селекционер да вникне в същността на процесите и сам да си изгради схеми за работа. 

Всичко е манипулация 

Шампиони – резултат от употреба на допинг 

На всички е добре известно, че не малък брой от спортистите използват допинг, по този начин те удвояват, или най-малко силно увеличават своите физически възможности.Един от тези средства се базира на тестостерона, който не само води до уголемяването на мускулната маса, но и до порастване на бради и поява на дълбоки хубави гласове.Типичен пример за това са ГДР плувкините, които говореха като мъже, но в крайна сметка тяхната задача бе не да пеят хор, а да плуват. 
Учените решиха, че щом този метод помага при човека, той ще бъде полезен и при канарчетата.Те третираха млади мъжки след 60 ден с тестостерон и постигнаха забележителни резултати при пеенето.Както вече знаем в този период канарите са състоянието на СУБПЕСЕН и са им необходими още цели 8 месеца за да навлязат в периода на върхова изява.Репертоара на птицата обхваща 20-30 различни срички и може да се състезават с възрастни мъжки канари.Стимулираната песен е стабилна и съдържа ясно обособени турове.При по нататъшни експерименти бяха третирани канарчета в още по ранна възраст/след 40-я ден/ резултата след 20 дневно даване на тестостерон доведе до песен сравнима с есенния период/.От тук следва извода, че постигането на качествено пеене е съобразено с времето на третиране. 


Мозъка на канарчето – заучаване на песента 

Независимо, че в периода на третиране с тестостерон/60 дена/ центъра за контрол на песента в главния мозък все още не е напълно развит птицата е в състояние да заучава песен. Това показва, че проекцията на един тур от песента е заложен още от песента на бащата.Чрез тестостерона само става едно активиране на паметта на птицата, която възпроизвежда запаметените в най-ранно детство мелодии. От тук отново се връщаме към ролята на наследствеността и необходимостта от сериозна селекция за постигани на добри певчески резултати. 

Допинга променя поведението и мозъка на канарчето. 
Като заключение може да се каже, че песента на нашите канарчета е дълъг еволюционен процес, а механизмите на нейната регулация са изучени в най-общи линии. Ако се върнем към първата част на нашата разработка, трябва да кажем, че чрез песента си канарчето говори заеквайки/повтаря различен брой пъти отделни срички/.Тези срички то заучава чрез слушане на песента на баща си и неговите съседи. 
Какво ще стане ако баща му е “Българин “, а яйцата са подложени на “ Белгийска майка-Малиноа” ?
Малкото осиновено българче ще научи ли само белгийски/френски/, или при проговарянето си /пропяване / ще запее на български.Моето лично/на Д-р Б.Велев/ обяснение и мнение е, че подложеното българче ще пее един ужасен български с френски акцент/мога генетически да се обоснова/.Децата на това българче съешени с белгийки и живеещи в белгийско обкръжение все повече ще пеят на френски, но вече с български акцент. 
Нещата стоят по-същия начин когато малките канарчета слушат  “ Чичо Славей”.
За тях първоначално неговият език ще бъде неразбираем, но защо да не му подражават, поне по акцент и ритъм.При правилно обучение, което включва много елементи и е в повечето случаи професионална тайна, някои канарчета проговарят на славеев език.Как да затвърдим това тяхно умение и да го предадем на децата им?Трябва да четем много и да разберем правилата на генетиката и тези на селекцията.Само тогава можем да имаме успех.Но това което в никакъв начин не трябва да пропускаме е съществуването на ОРГАНИЗАЦИЯ, защото “ сговорна дружина планина повдига “.
 
 
Материалът е подготвен по данни от книгата на Харалд Фуск
Д-р Б. Велев кбн
канарчета