Как да подобрим мозайковите си птици
|
Идеята ми за създаване на "мъжко " и "женско" потомство от мозайковите канарчета, ще бъде посрещнато от някои с насмешка, но други ще проявят интерес към нея. Защо трябва да има само един начин за подобряване и затвърждаване на мозайковия фактор и той да бъде чрез съешаване на най-добрите мозайкови птици с нормални интензивни червени. Освен този път има и друг, който предполага използването на разплодни птици от така наречените "мъжки" и "женски" потомства, а именно мъжки канар, получен от "женско потомство" и женски канар получен от "мъжко потомство". От "женското потомство" се получават много добри женски канарки и посредствени мъжки, а при "мъжкото потомство" - много добри мъжки канари и посредствени женски.
1. Добре закръглена глава, на която маската на мъжкия изпъква. 2. Наличието на "бузи", хармониращи с формата на главата и оформящи надлъжната ос зад окото, зад която ще изпъкне липохромната зона при женските канарки. Такава ос на хармонията представлява определен интерес. 3.Добре отлепени /отделени от тялото/ рамене, на които липохромната зона ще изпъква. Много често се срещат мозайки със силни рамене, но "забити", покрити изцяло от богато пухово оперение. По този начин контрастният ефект на зоните по раменете е силно намален. 4. Наличие на фактор "оптика", подсилващ интен-зивността на липохромното оцветяване и присъствие на фактор "креда", придаващ на оперението бял, непрозрачен вид, светъл и мек. Напоследък се появяват женски мозайки с т.н. "мъжка маска", които се състезават на конкурси съвсем успешно, наред с мъжките птици. В това отношение италианците са с определена преднина, като са ана-лизирали данните от конкурсите, провеждани в "Клуб Мозайки", като вниманието им е било насочено към женските мозайки от "мъжко потомство" и мъжки мозайки от "женско потомство". Оценителните фишове са взети от СОМ декември 1996г.
От тази информация си проличава, че при женските, получени от "мъжко потомство" се налага пълната маска, включително и под човката. Не трябва да се самозалъгваме, тези птици съществуват и се използват от много опитните канаровъди, включително и от най-добрите. А защо ще бъдат използвани, ако не подобряват качествата на потомствата. Явява се само едно неудобство, че всяко потомство може да произлезе от един единствен тип, от мъжки или женски. Мисля, че може да се направи нещо повече по отношение на " женското потомство ". Това, което установих при моите птици е, че няма отклонения в оперението, няма кисти и раменете и надопашието са добре оцветени при болшинството от тях. Гърбът и коремът са много светли в сравнение с доста, "правени" по друг начин мозайки. Още веднъж ще кажа, че някои колеги говорят за отклонение от първоначалния тип мозайкови птици, при които се наблюдавал типичния полов диморфизъм. Не бива да се спира до там! Нали всички цветове и мутации са създадени и затвърдени изкуствено, чрез подбор на едни или други екземпляри. Характеристика на женски птици от "мъжки потомства" /Бел.на редактора на статията / Вместо да използваме термина "мъжко" и "женско" потомство, не е ли по-добре да говорим за тип./ Как изглеждат мъжките птици, произлезли от "мъжко" и съответно женските от "женско" потомство. 1. Възможно най-развита маска
Характеристика на мъжки птици от "женски потомства" Често женските мозайки имат много широка очна линия, твърде дълга, продължаваща и пред окото. За да се ограничи зоната на липохромното оцветяване при такива женски, по-скоро в потомството им, то те трябва да се съешават с мъжки от "женско потомство". Да се съблюдава и липохромът, както и доброто оперение.
Фигура 2:
Коментар от редактора: Ако вникнем в статията на френския ни колега, несъмнено ще се съгласим с него. Но въпреки всичко остават, от теоретична и практична гледна точка, някои въпроси. Трябва да знаем, че факторът мозайка е структурен фактор, определящ вида на перушината, или казано по друг начин имаме интензивни, неинтензивни и мозайкови птици. Белият цвят при мозайката може да бъде определен като резултат на "ултранеинтензивна птица", при която структурата на перата не допуска разпределението на липохромното пигментно оцветяване в перото. Знаем, че това става едва след смяната на бебешката пухова перушина. От тук следва, че в "играта" се включват половите хормони, които по един или друг начин моделират външния вид на птицата. Наименованието "полов диморфизъм" не е случайно. Без да навлизам в дълбочината на генетиката и практичното й приложение, мога само да поясня, че този диморфизъм не се определя само от един ген, а за изявата му са отговорни повече гени, които могат да се комбинират различно при делението на половите клетки. Всички те са разположени върху половите хромозоми. Казано по-просто, това не е елементарна математика, а много точно балансирана от природата игра, непозволяваща крайни варианти. Всяка крайност води до липса на жизненост и смърт. Описаните от автора възможности са правилни до постигането на определен резултат. От гледна точка на генетичния подход към проблематиката, този резултат ще е много нетраен и ще засегне едно или най-много две поколения, след което ще започне обратно разпадане. Не случайно задавам въпроса как ще изглеждат мъжките от "мъжкото потомство" и женските от "женското потомство". Това ще са напълно "размазани птици" или такива, които ще приличат на доминантно бели. Именно тези птици трябва да се пуснат обратно с нормални интензивни и съответно неинтензивни птици, след което може би ще имаме по-траен резултат. Тези мои разсъждения, в по-пълен и аргументиран вид, са изпратени на автора.
Автор: Жан-Мишел Редакция: Д-р Б.Велев кбн Превод: инж. В.Босилков
|
