Основните понятия разгледани по-задълбочено

  Термините “интензивен“ и “неинтензивен“ канар са едни от азбучните в канаровъдството. Преди да навляза в тематиката, трябва ясно да подчертая, че тези понятия третират не силата и степента на оцветяването, а се отнасят до структурата на перушината на канарчетата. Те са валидни, както за липохромните, така и за меланиновите птици. Трети структурен фактор е мозайката, на който ще се спра в отделна глава.

Интензивните канарчета имат по-тесни и по-къси махови и пухови пера, които прилепват плътно до тялото и придават компактен вид на птицата. Като цяло тя изглежда по-дребна и слаба. Липохромните цветни пигменти, като жълто, червено и др. оцветяват цялото пространство от ствола на перото до периферията, а при меланиновите канари - от щрихите на централния ео-меланин, до канта по перата от периферен фео-меланин. При интензивните канарчета централните щрихи са по-тесни и компактни, добре контрастиращи, а феомеланиновите зони по периферията на перата са по-светли и значително по-тесни.

Точно противоположен е ефектът при неинтензивните птици. Техните пера са по широки, по-дълги, с по-широка меланинова щриха и по-дебел феомеланинов контур. На върха на неинтензивното перо се образува нещо подобно на заскрежаване /силно избеляване на цвета/. Тези канарчета в немскоговорящите страни се наричат “Шимели“, а в англйско говорящите “Фростет“, което в буквален превод означава заскрежени.

При по-богато въображение и наличен опит, може да си представим как биха изглеждали интензивните и неинтензивните екземпляри при всички възможни вариации на меланина и оцветяването на липохрома. В тази връзка искам да кажа, че независимо от това, че усещането за красота е твърде субективно, има видове птици, които са атрактивни като интензивен вариант, а други са далеч по-изразителни в неинтензивния си вид. За пример мога да посоча интензивния червен и жълт канар, а за неинтензивни по-впечатляващите фео, ино и сатине.

При белите канарчета, били те липохромни или меланинови, гореизброените разлики не се виждат ясно. Диференцирането между неинтензивен и интензивен канар при тях може да стане само по формата на птицата и плътността на перушината им.

В номенклатурата на СОМ интензивните канари се означават с латинската буква “А”, неинтензивните - с “ В”, а мозайките - с “С”. Преходните състояния между интензивно и неинтензивно се бележат като “АВ“ канари. Последните птици са много ценни при селекцията, но получават наказателни точки на изложби.

От генетична гледна точка, разделянето на канарчетата по гореизброените белези е от особенно значение, защото при неправилно съешаване се проявяват така наречените летални гени, водещи до ембрионална смъртност.

Дивата форма при канарчетата е неинтензивна. Спонтанна поява на интензивна птица е мутация, която е обречена в природата на изчезване. Силно интензивните диви канарчета умират още в зародиш или живеят само няколко дни след излюпването си. Това явление е регистрирано и при други диви пойни птици. В миналото широко е било разпространено схващането, че в никакъв случай помежду си не бива да се кръстосват интензивни канарчета, защото това води до израждане и смърт. В последствие бе установено, че това е валидно само при съешаване на птици с висока степен на интензивност.

При кръстосването на два неинтензивни канара, в поколението се получават само неинтензивни птици, без летални фактори, но при продължително размножаване по този начин, перушината става много рехава, не приляга към тялото и се появяват кисти.

Генетичните символи за означаване на интензитета са следните:


I I- интензивен хомозиготен

I i- интензивен хетерозиготен

i-i- неинтензивен

В резултат на дългогодишни наблюдения е установено, че при съешаване на интензивен мъжки х неинтензивна женска, процентът на интензивни птици е по-нисък от 50. 

При кръстосване на неинтензивен мъжки х интензивна женска процентът на интензивните канарчета е над 50.
Обяснението на този факт се дължи на ролята на цитоплазмата в яйцеклетката, която спомага за по-голяма преживяемост на неинтензивните птици, явяващи се като отслабваща организма мутация.
При кръстосване между две интензивни птици, 25% от приплодите са с летални гени и не могат да се излюпят.

От генетична гледна точка, факторът “интензивност“ се унаследява интермедиарно /междинно/, което от своя страна обяснява и различните степени на интензивност.

Теоретичните и практични разработки в канаровъдството са динамичен процес, който води до все по-нови открития. В тази връзка, най-новите знания в дискутираната тема вече частично се изменят, като се въвежда и генетичната постановка за “ултраинтензивна птица“, както и понятието “неинтензивен носител на мозайка“ и ”интензивен носител на мозайка“. Тези птици съществуват както в генотип, така и във фенотип и изясняват някои резултати при кръстосването и размножаването на канарчета, които до сега не са били напълно обясними. Тази материя е доста сложна и е подходяща за една аудитория от теоретично и практично подготвени любители.

 

Д-р Б.А.Велев кбн.