Червеният цвят при канарчетата

Развитие потенциалът на пълния червено-оранжев цвят при канарчетата
 
 
Постигането на пълен червено-оранжев потенциал при оцветяването на канарчетата бе резултат от внимателно развъждане, при което генетически бе постигнат по-наситен червен цвят, реализиращ се чрез добавка към храната на подходящи цветни пигменти. За по-добро разбиране на процеса за развитие на цветния потенциал, ще разгледаме историята на цветовете при канарчетата.
 

Първичното диво канарче е сиво-зелено. Сиво-зелената външност е била зрителна илюзия, състояща се от комбинацията на жълтия липохром и кафяво-черен меланинов пигмент. Липохромните цветове са мастно-разтворими. Червеният или жълтият липохром се натрупват в перушината по време на линеене (смяна на перата).

Меланиновите пигменти, в контраст, са кафяво-черно оцветени. Те се формират от протеиновите продукти в храната на птицата. Подобно на липохромните пигменти, меланиновите се натрупват при образуване на новите пера. Дивото канарче бе развъждано внимателно, за да се елиминират кафяво – черните пигменти, в резултат на което се получила мутацията жълто канарче. Селекционното развъждане на тези жълти птици доведе до генетическо потискане на гените на жълтия цвят, в резултат на което се получило бяло канарче. Еквивалента мутация при меланиновите птици е светлосиво-синя птица.

 

cherven_b_3

Канарчето с червен фактор е резултат от кръстосване на жълта канарка с мъжка венецуелска скатия. Цветната мъжка скатия е малка птица със смолисто-черна глава, крила и опашка и яркочервено оцветено тяло и коремче. Целта на кръстоската била да се прехвърлят гените за червения цвят от венецуелската скатия върху жълтото канарче. Това било осъществено чрез чифтосване на мъжка венецуелска скатия с женска жълта канарка и след това последващо кръстос-ване на мъжки жълти канарчета с плодни женски от венецуелски скатии. Оказало се, че червеният ген доминира над жълтия.

Жълтите гени разреждат червения цвят, получен от скатията и като резултат се получава червено-оранжеви канари. Цветната храна, която се дава на птиците, е важна за генетическия фон на птицата. Птици с ген за червен цвят поглъщат пигменти и получават червени пера. Всички липохромни цветове с изключение на белия, са резултат на храните, които птицате поемат. Жълтите канарчета про-извеждат своя цвят от ксантофил, жълти пигменти, които се съдържат в семената като рапица, магарешки бодил и коноп, и най-вече тъмнозелени растения като спанак, грах и глухарче. Внимавайте, когато храните червени птици и искате да постигнете чист червен цвят, избягвайте горепосочените храни./ Без жълтата оцветителна субстанция в храната, генетично жълтото канарче след линеене ще изглежда светло. Червено-оранжевият диетичен пигмент произлиза от два различни източници: натурален или синтетичен.

Натуралната форма е бетакаротинът и е оранжав пигмент. Този натурален пигмент се съдържа в червено-оранжевите храни като моркови, червени чушки, камби, а също така при тревните семена. Повечето от тези бетакаротиноидни храни са мастноразтворими. При хранене с тях, птицата ще изглежда оранжева и няма да постигне нейния пълен червено-оранжев цветен потенциал.

Пълният цвят може да бъде осъществен само чрез храненето с концентриран синтетичен пигмент. Такъв синтетичен пигмент е кантаксантинът. Когато кантаксантинът се дава на жълти птици, като норуич, те стават оранжеви. Без количество оцветител, оранжаво-червените канари няма да могат да възпроизведат червения цвят, генетически заложен от венецуелската скатия.

Оцветителите могат да бъдат давани във водата, в храната или и в двете. Изключително важно е да се знае, че при даването на оцветителите с питейна вода, голяма част от субстанцията се губи поради факта, че заради контаминацията последната трябва често да се сменя. Кантаксантинът се прахосва, когато се дава с вода. Когато той се добавя в яйчни бисквити, меки храни или покълнали семена, могат да възникнат проблеми при поемането на тази храна от жълтите птици, които се оцветяват в оранжево. По тази причина внимателно съхранявайте цветната храна. Съвсем малко количество от цветна храна може да направи вашата жълта птица оранжава и тя да бъде дисквалифицирана на изложбите.

Особено важно е храненето с оцветители да става периодично, с малки количества от тях, защото по този начин птиците ще приемат пигментите в равни количества. Като резултат те ще бъдат еднакво оцветени, без да имат по-светли и тъмни петна. Ако се дава повече цветна храна на птиците, тя няма да бъде използвана и оцветяването може да доведе до вреди. Когато изпражненията са червени, това означава, че сме предозирали оцветителя, което води до кафяв отенък на перушината и би компроментирало генетическата предпоставка на птицата за червено оцветяване.
 
cherven_b_4По-интензивен червен цвят би могъл да бъде постигнат при намаляване количеството на витамин А и жълтите пигменти в храната. Премахвайки жълтия пигмент и витамин А е важно да се има предвид, че тези две субстанции са мастно разтворими и се свързват с червения оцветител. За отлагането им в тялото, в мазнините и перата, давайте витамини в много малки количества. Зелена храна трябва да се дава ограничено веднъж седмично. Ако храните със семена, намалете количеството рапица и коноп в смеските, и увеличите беления овес.
Цветното хранене трябва да започне по време на размножаване, така че младите птици да получат цветна летателна перушина. Липсващо такова хранене ще предизвика жълто и бяло оцветяване на маховита пера.
Всичко това не е фалшификация пред съдийството, а реална оценка на генетическите възможности на птицата. “Богена” е особено добър оцветител, който спомага за плътното оцветяване на летателните пера.
 
Диморфичните птици (мозайките) не се оцветяват в гнездовия период, така че опашните летателни пера остават без липохомна пигментация.
Тяхното оцветяване започва на 9-та седмица. Смисълът в това е, че диморфизмът се появява след второто линеене. За да избегнете жълтия цвят в летателните пера и опашката, хранете птиците с бяло пасточино и избягвайте храни, съдържащи ксантофил (жълти пигменти) като рапица и зелена храна. Цветът ще бъде по-богат и плътен, когато отсъства жълтия пигмент. Птиците с по-къси пера ще бъдат по-тъмно оцветени от тези с по-дългите пера, защото оцветените части на перата покриват по-слабо оцветената основа.
 
Никога не разреждайте вашите генетично червени птици с жълти, защото това предизвиква загуба на червения цвят и оранжаво оцветяване. Вие бихте могли при линеенето на вашите птици да използвате стандартна храна с оцветители, широко разпространена и известна като “пасточино “.
 
 Линда С. Хоган , САЩ
                                                   Превод: Николай Чочев
..................................................................................Редакция: д-р  Б.Велев