Раса Еспаньола

 

Не всичко се знае за произхода на тази порода. Смята се,че е възникнала някъде през 30те години на 20 век чрез селекция. Наследственият фактор за малък ръст е целенасочено селектиран в Испания за да се стигне до сегашната птица. Малко позабравена около Втората Световна Война, тя е призната от СОМ в 1956 година, а 20 години след това придобива вече голяма популярност в Европа. 

rasa espanola Характерни белези : Най-характерното е малкият ръст-птиците не трябва да са над 11.5 см. Много е важно оперението късо и добре прилепнало към тялото перо е това, което търсим, ето защо интензивните екземпляри са предпочитаният образец за изложбите. Изключени са разцветките в оранжево и червено, допустими са всички останали, дори и шарените птици. Това е много жизнена птичка, която рядко остава неподвижна. Тук не се търси някаква стойка, но все пак птичката трябва да стои на кацалката не много изправена и същевременно доре изпъната. Твърде дългите бедра са недостатък, защото правят птицата да изглежда изпружинена.

 

   Описание на стандарта

  standart rasa espanola

Големина - 25 точки

Максимална големина 11.5см

Гръб и гърди - 25точки

Тесни рамене, с възможно по-плосък гръб, гърдите също трябва да са възможно по-плоски

Глава и шия - 10 точки

Малка, фина глава с формата на лешник, малко плоска отгоре, шия-фина, добре ограничена от тялото, човка-малка, конична

Крила и опашка - 10точки

Крилата добре затворени и не много дълги , опашка-къса и леко отворена

Крака - 10точки

Къси стъпала, едва изразени бедра, къси пръсти

Оперение - 10 точки

гладко и блестящо, добре прилепнало към тялото

Кондиция и цвят - 10точки

Здрава и чиста птица, цветът е равномерен и ясен, с изключение на оранжевото и червеното всички цветове са допустими.

 

 

Често срещани грешки

 

Птица твърде дълга, твърде широка или твърде голяма

Доста изпъкнали гърди

Твърде дълга или прекалено отворена опашка

Неспокойно държание

Недостатъчно изразена шия

Твърде дълги бедра

Твърде голяма човка

Къдравост-стърчащи пера на гърдите

Отглеждане

Тази порода е много непретенциозна-обичайната зърнена смеска, яйчена и зелена храна са достатъчни за да я поддържат в кондиция. Препоръчва се често да им се дава вода за къпане. Много любители споменават като недостатък, че по време на гнездовия период женските пълнят поилките със семена и гнездови материал. Определянето на пола не винаги е лесно, като цяло мъжките са по-едри, с по-изразена глава и по-интензивни.

Размножаване

Предпочита се интензивна по шимелова птица, но се допуска интензивна с полуинтензивна или шимел с полуинтензивна птица. Могат да се размножават по двойки, волиерно - един мъжки с три женски или пък на скок. Правят хубави и доста дълбочки гнезда, понякога е уместно след приключване на снасянето, гнездото малко да се оплитчи с поставяне на материал на дъното. Добри родители са и често се използват да изхранват зърноядни пойни птички от европейската фауна.