Салмонелоза

БАДП

    В нашите развъдници, салмонелите могат да се открият навсякъде, тъй като те представляват природни бактерии с доста добра издръжливост. Те са стотици видове и за това изглежда невъзможно да се премахнат всичките. За щастие, само някои от тях са патогенни и само някои причиняват големи поражения в развъдниците, и то най-вече в периода на възпроизвеждане.

Видът, който най-често се появява при канарчетата е Salmonella pullorum.

ПРЕНАСЯНЕ НА САЛМОНЕЛИТЕ

Обикновено инфекцията се пренася чрез храните на канарчетата, заразени с тези микроорганизми, както и от средата, в която се отглеждат канарчетата, ако тя е замърсена от изпражнения или други субекти, заразени със салмонела. Неправилно употребяваното яйце от кокошка (най-вече в периода на възпроизвеждане), засилва риска от инфекция със салмонела. Много учени потвърдиха, че кокошите яйца често се замърсяват от средата, в която се съхраняват. Носителите на салмонела, дори и без да изразяват патологията на тези инфекции, елиминират на етапи салмонели чрез изпражненията, които могат да заразят яйцата на повърхността на черупката, в прехода към клоаката и накрая в гнездото. Възрастни субекти, при които инфекцията не е преминала фатални граници, могат да живеят с тези бактерии, превръщайки се в здрави носители, но те могат да заразят по-слабите субекти и току-що излюпени пиленца, чиято имунна система е почти равна на нула. Женските канарчета, здрави носителки на салмонела, могат да предадат инфекцията директно на ембриона в снесените яйца. В периода на възпроизвеждане, ако канарчето е подложено на стреса на мътене или е хранено с погрешна храна, лишена от необходимите макроелементи, витамини и аминокиселини, може да се получи модификация в структурата на секретите, отделяни от каналите на яйчника, което има отрицателен ефект върху черупката, поради недобрата й минерализация. Това може да доведе до лесната пенетрация на бактериите във вътрешността на яйцето. Така заразеното яйце, ако е оплодено, не позволява ембрионалното развитие (ембрионална смърт). В случай, че ембрионът успее да остане жив и да се развие, при излюпването се появява слабо, болно и анемично канарче; то няма да иска да се храни и ще умре в рамките на няколко дни.

СИМПТОМИ

При възрастните канарчета не винаги болестта се изразява видимо; това значи, че човек не може да усети наличието на инфекция. Това улеснява заразяването на здравите субекти и на околната среда. Когато болестта стигне до даден етап, при болните канарчета може да се забележи зеленикаво разстройство и липса на апетит. При току-що излюпените и младите канарчета болестта често е смъртоносна; ако тя (болестта) е продължила няколко дни, това безпощадно ги унищожава.


ПРОФИЛАКТИКА

Средата, в която се съхранява храната, трябва да притежава жизнено важни хигиенни качества, които да не позволяват пораждането на различни видове бактерии, един от които е салмонелата.
Тези мерки не са достатъчни; трябва да се употребяват смесица от семена, ярми, чийто произход дава известни гаранции, от хигиенна гледна точка. За храни с животински произход (казеин, мляко на прах и др.) гаранциите трябва да са по-големи. Преди да се борави със семената, плодовете и въобще всичко, с което ще се храни канарчето, хубаво е ръцете да се измиват добре. Ако клетките са големи и човек влиза вътре, добре е обувките му да са поръсени с вар или напръскани с кватернарни соли. В клетките (големи и малки) е хубаво канарчетата да не са в пряк контакт с пода, а да ги делят метални решетки. Винаги трябва да се отделят болните субекти, да се унищожават изпражненията и труповете. Периодично да се дезинфекцират клетките с кватернарни соли (по-често в случаи на инфекция) и да се варосват стените.

ТЕРАПИЯ
 
Провеждат се различни експерименти за създаване на ваксини от убити салмонели. Проблемът, обаче, не е много лесно разрешим, понеже, както казах, в природата съществуват повече от 1000 вида салмонели и трябва да се задейства една профилактика, насочена към видовете салмонели, съществуващи в развъдника. Въпреки това, там, където е извършен този експеримент, ефикасността на прог-рамата е довела до намаляване процентността на инфекциите, произхождащи от различини видове салмонели и да се елиминира един от видовете, намиращи се в развъдниците. В очакване на "по-добри времена", тази болест се лекува чрез орални химиотерапевтични третирания.

Повтарям, че едно добре балансирано хранене подсилва чревно-бактериалната флора и създава една трудно допускаща патогенни микроорганизми среда. В някои случаи, когато инфекцията е достигнала много висок стадий е необходимо провеждането на удачно лечение. Антибиотици като тетрациклин, неомицин, фразолидон и фуралтадон, почти винаги успяват да излекуват този вид болест. Препоръчват се химиотерапевтичните продукти за ветеринарна употреба, придържайки се стриктно към инструкциите, написани на опаковката. Като алтернатива могат да се използват и лекарства за човешка употреба, но в дози, изчислени (за всеки случай поотделно) и предписани от ветеринар.

 

текст: Д-р Б.Велев кбн.